През последните две седмици публично спориха фризьорите от две организации – Занаятчийската камара на Кръстю Капанов и Асоциацията на малките и средните предприятия от индустрията за красота и здраве на Милен Василев.
Хората на Василев водят битка срещу майсторското свидетелство, което камарата издава и което се цени на Запад.
За майсторското свидетелство, за учителите и учениците в една професия разговаряме с легендата в бранша стилист Капанов.
- Господин Капанов, чувам, че вече не работите, уморихте ли се?
- Работя, но не толкова активно. Имам много други неща за правене - занимавам се със списанието (“Прическа и стил”), с Камарата.
- Лично вие само VIP персони ли фризирате?
- Не, всеки който пожелае, е добре дошъл. Само с 10 лева е по-скъпо, за да седне при мен.
- Коя е най-високопоставената персона, която сте подстригвали?
- Не ми се иска да говоря за това. Имам наистина високопоставени хора, които заслужават уважение. Затова пак ще кажа - всеки е добре дошъл с парите си, моето уважение е еднакво към всеки клиент.
Хората на Василев водят битка срещу майсторското свидетелство, което камарата издава и което се цени на Запад.
За майсторското свидетелство, за учителите и учениците в една професия разговаряме с легендата в бранша стилист Капанов.
- Господин Капанов, чувам, че вече не работите, уморихте ли се?
- Работя, но не толкова активно. Имам много други неща за правене - занимавам се със списанието (“Прическа и стил”), с Камарата.
- Лично вие само VIP персони ли фризирате?
- Не, всеки който пожелае, е добре дошъл. Само с 10 лева е по-скъпо, за да седне при мен.
- Коя е най-високопоставената персона, която сте подстригвали?
- Не ми се иска да говоря за това. Имам наистина високопоставени хора, които заслужават уважение. Затова пак ще кажа - всеки е добре дошъл с парите си, моето уважение е еднакво към всеки клиент.
- Когато разговаряте с жена, сигурно обръщате изключително внимание на прическата й и тя определя общото ви впечатление?
- Не, в никакъв случай. Не съм толкова дребнав. Човек трябва да поговори с някого, за да си направи някакви заключения. Но външността все пак е от значение. Българинът като цяло изглежда добре, смятам, че е естетичен, даже в тази немотия. Дори през 90-те години, когато беше най-голямата криза, и тогава изглеждаха добре българите – от стара дрешка можеха да направят нова, или да комбинират нещо и пак да изглеждат добре.
- Срещали ли сте голяма дисхармония между облекло и прическа?
- Страшно много! Особено тази вълна на подражание на попфолка, която малко граничи с порнография. Меко се изразявам дори. Наскоро гледах един силует, който беше потресаващ. За съжаление вече виждам и водещи, на които бюстът буквално им е навън.
- Кого имате предвид?
- Мария Илиева гледах, май беше водеща на “Евровизия”. Бюстът й беше почти излязъл... Дано не ми се сърди, че го казвам.
- Може би защото форматът е такъв и това изглежда разрешено.
- Не трябва да е забранено или разрешено. Трябва човек да вижда къде е границата. Особено когато става въпрос за “Евровизия”, мисля, че беше извън нормата. Вчера гледах Теди Церовска, която отдавна прави демонстрация на бюста си.
Няма нищо лошо, нека бюстът на жената се вижда, дали със или без деколте. Има място, където да бъде по-загадъчна, има място, където да се покаже, има място, където силуетът и хубавата фигура се виждат и без да се демонстрират.
- Срещали ли сте голяма дисхармония между облекло и прическа?
- Страшно много! Особено тази вълна на подражание на попфолка, която малко граничи с порнография. Меко се изразявам дори. Наскоро гледах един силует, който беше потресаващ. За съжаление вече виждам и водещи, на които бюстът буквално им е навън.
- Кого имате предвид?
- Мария Илиева гледах, май беше водеща на “Евровизия”. Бюстът й беше почти излязъл... Дано не ми се сърди, че го казвам.
- Може би защото форматът е такъв и това изглежда разрешено.
- Не трябва да е забранено или разрешено. Трябва човек да вижда къде е границата. Особено когато става въпрос за “Евровизия”, мисля, че беше извън нормата. Вчера гледах Теди Церовска, която отдавна прави демонстрация на бюста си.
Няма нищо лошо, нека бюстът на жената се вижда, дали със или без деколте. Има място, където да бъде по-загадъчна, има място, където да се покаже, има място, където силуетът и хубавата фигура се виждат и без да се демонстрират.
*Мария Илиева и Орлин Павлов бяха водещи на Евровизия
- Кога получихте майсторското си свидетелство?
- Още от 2001 г., когато излезе законът, моето свидетелство е едно от първите, може да го видите окачено в салона ми отсреща. Гордея се с него. Когато започвах първите стъпки в моята бъдеща работа, работех по 12-13 часа на ден. Изпитвах огромна любов към този занаят, чувствах, че това е моето призвание. Получавах минимална заплата, но това не ми правеше впечатление – исках да се уча и бях щастлив, когато ми позволяваха да гледам и да крада занаят! По обяд очаквах някой да ми пусне 10 ст. да отида да си купя геврек, който струваше 8 ст. – помня го добре, и бързах да се върна, за да помагам. Работех на ул. “Стамболийски” до някогашния “Детмаг”, където се намираше един от по-луксозните салони, и оттам в огромни торби носехме кърпи за пране в Централна баня с моя колежка, на която и досега помня името – Вера. В дъжд, сняг и кал носехме торбите, но бързах да се върна, да не изпусна нещо.
Затова се чудя на тези млади хора, които като че ли не могат да оценят какво е занаятът не само във фризьорството, а във всяко нещо.
Германците са направили видеоклип от 30 секунди, който струва 5 млн. евро и показва какъв би бил светът без занаятчийство – да няма кой да ви поправи дрехата, обувките, очилата, косата, прозорците и т.н. Хората мислят сериозно за занаятчийството. В Брюксел на големия площад, където се прави празникът на цветята, всички красиви сгради са били на занаятчии – сладкари, хлебари, месари и т.н., те съществуват и досега, това са занаятчийски сгради от векове. Ние се срамуваме от това, че практикуваме занаят.
- Това ли е основният спор около промените в Закона за занаятите?
- Милен Василев, който спори с мен, е мой бивш ученик, работеше в един от моите салони, подготвяше го Васил Атанасов, един от най-добрите фризьори в България. Имаше даже нещастен случай с него – силна буря отнесе къщата му, която се намира в покрайнините на София, цялата беше се срутила. Ние всички му събрахме пари, за да възстанови щетите от бурята. Казвам го, защото човек много бързо забравя откъде е тръгнал. Васил, вместо да продължи пътя, по който в началото го насочих, изведнъж забрави, че натам е развитието.
- Случва се ученикът да се разграничи от учителя си.
- Не в това е проблемът. По-важно е какво иска да се случи. Той твърди, че оспорва качеството на обучение на Занаятчийската камара. Но едното няма нищо общо с другото. Техникумите по фризьорство ще продължават да си функционират, лошото е, че хората, които излизат от тях, се приравняват към “калфа”, а калфата досега не можеше да отвори салон. Фризьорски салон може да отвори само майстор, който е минал през всички етапи на развитие - чирак, калфа и накрая майстор. Когато отидете във фризьорски салон и видите, че има майсторско свидетелство, да си кажете: “Аз съм седнал при майстор и знам, че няма да ме окепази”. Докато един калфа след техникума трябва да има малко практика.
- И не може да отвори веднага свой салон?
- Да, но от асоциацията искат да може.
- Това ли е ябълката на раздора между занаятчийската камара и асоциацията?
- Да, това се опитват да направят от асоциацията. Те искат да направят курсове, от които по лесен начин да се печелят пари. Аз нямам нищо против НАПО (Националната агенция за професионално обучение), защото тя дава възможност на хората да творят, да избират. Законът дава възможност за избор, но те искат да забранят Закона за занаятите, а това не може да стане и не трябва да стане.
- Как да го забранят?
- Искат фризьорството да излезе от списъка на занаятите. Те като не искат, никой не ги задължава. Защо се бъркат в нещо, което пречи на другите 20 000 човека, които имаме майсторски свидетелства?- Още от 2001 г., когато излезе законът, моето свидетелство е едно от първите, може да го видите окачено в салона ми отсреща. Гордея се с него. Когато започвах първите стъпки в моята бъдеща работа, работех по 12-13 часа на ден. Изпитвах огромна любов към този занаят, чувствах, че това е моето призвание. Получавах минимална заплата, но това не ми правеше впечатление – исках да се уча и бях щастлив, когато ми позволяваха да гледам и да крада занаят! По обяд очаквах някой да ми пусне 10 ст. да отида да си купя геврек, който струваше 8 ст. – помня го добре, и бързах да се върна, за да помагам. Работех на ул. “Стамболийски” до някогашния “Детмаг”, където се намираше един от по-луксозните салони, и оттам в огромни торби носехме кърпи за пране в Централна баня с моя колежка, на която и досега помня името – Вера. В дъжд, сняг и кал носехме торбите, но бързах да се върна, да не изпусна нещо.
Затова се чудя на тези млади хора, които като че ли не могат да оценят какво е занаятът не само във фризьорството, а във всяко нещо.
Германците са направили видеоклип от 30 секунди, който струва 5 млн. евро и показва какъв би бил светът без занаятчийство – да няма кой да ви поправи дрехата, обувките, очилата, косата, прозорците и т.н. Хората мислят сериозно за занаятчийството. В Брюксел на големия площад, където се прави празникът на цветята, всички красиви сгради са били на занаятчии – сладкари, хлебари, месари и т.н., те съществуват и досега, това са занаятчийски сгради от векове. Ние се срамуваме от това, че практикуваме занаят.
- Това ли е основният спор около промените в Закона за занаятите?
- Милен Василев, който спори с мен, е мой бивш ученик, работеше в един от моите салони, подготвяше го Васил Атанасов, един от най-добрите фризьори в България. Имаше даже нещастен случай с него – силна буря отнесе къщата му, която се намира в покрайнините на София, цялата беше се срутила. Ние всички му събрахме пари, за да възстанови щетите от бурята. Казвам го, защото човек много бързо забравя откъде е тръгнал. Васил, вместо да продължи пътя, по който в началото го насочих, изведнъж забрави, че натам е развитието.
- Случва се ученикът да се разграничи от учителя си.
- Не в това е проблемът. По-важно е какво иска да се случи. Той твърди, че оспорва качеството на обучение на Занаятчийската камара. Но едното няма нищо общо с другото. Техникумите по фризьорство ще продължават да си функционират, лошото е, че хората, които излизат от тях, се приравняват към “калфа”, а калфата досега не можеше да отвори салон. Фризьорски салон може да отвори само майстор, който е минал през всички етапи на развитие - чирак, калфа и накрая майстор. Когато отидете във фризьорски салон и видите, че има майсторско свидетелство, да си кажете: “Аз съм седнал при майстор и знам, че няма да ме окепази”. Докато един калфа след техникума трябва да има малко практика.
- И не може да отвори веднага свой салон?
- Да, но от асоциацията искат да може.
- Това ли е ябълката на раздора между занаятчийската камара и асоциацията?
- Да, това се опитват да направят от асоциацията. Те искат да направят курсове, от които по лесен начин да се печелят пари. Аз нямам нищо против НАПО (Националната агенция за професионално обучение), защото тя дава възможност на хората да творят, да избират. Законът дава възможност за избор, но те искат да забранят Закона за занаятите, а това не може да стане и не трябва да стане.
- Как да го забранят?
Източник hotnews.bg
Публикации
