Кои са десетте съвременни табута за родителите, при възпитанието на децата




Кои са десетте съвременни табута за родителите, при възпитанието на децата
Не биха могли да съществуват изведени правила за това как да се възпитава детето. Всяко едно е различно и се отличава със своята уникална индивидуалност, което именно следва да ни радва в ролята ни на родители.
Живеем обаче в общество,  което налага да се спазват общоприети норми и задача на родителя е да въведе детето си в този свят на социалното...
Не само възпитанието, но и отглеждането на детето, е нелеко дело – как да предпазим скъпото ни палаво мъниче от опасностите на околния свят, да му дадем всичко, от което се нуждае, за да изгражда впечатления свободно и същевременно да го предпазим от заобикалящите го навсякъде рискове.
В желанието си да го предпазим често допускаме грешки, които имат негативно влияние за персоналното му развитие.
Всъщност, за да предпазим детето от опасностите на околния свят и помогнем за изява на вродения му талант и способности, трябва да провокираме развитието на самосъзнанието му... А то се поставя с изграждането на положителен образ за самия себе си.
Какви съвети ни дават специалистите, за да избегнем разрушаването на позитивното у детето? Ето десетте съвременни табута за родителя:

1. Никога не унижавайте детето!

Дали заради умора, яда си, заради несполука или отегчение, често може да се чуе упрек от страна на родител към детето му от рода на: „Глава на раменете нямаш ли?”, „Това ли е най-доброто, което можеш да постигнеш?” Забравете ги. Дори за възрастен човек, подобни реплики са унищожителни, камо ли за дете.

 2. Не заплашвайте

Едно от най-използваните средства за принуда на детето да извърши дадено действие, когато то не разбира необходимостта или не е съгласно с него е да се изрече реплика от сорта: „Ако не си прибереш играчките, няма да те водя в детския център.” Подобен подход само издава безсилието на родителя да се справи със ситуацията или нежеланието му да отдели време и пълноценно внимание на детето си. Кой е казал, че деца се отглеждат лесно? Така, че помислете за добрия начин да мотивирате и подтикнете наследника си да изпълнява задълженията си. Необходимо е въображение, няма начин.

3. Защо изисквате детето да изпълнява командите ви веднага? 

Представете си, че съпругът или съпругата ви се обърне към вас със: "Съкровище, спри този разговор по телефона и измий чиниите!" Вероятно, това би ви обидило, вбесило... Подобна команда към детето звучи по същия начин – накърняваме правото му на избор да върши в момента предпочитаното от него занимание. Въпреки, че сте му родител, поканата за дадено действие следва да е поставена с уважение към личността му, колкото и малко да е то. В противен случай в бъдеще е много вероятно да позволява да бъде използвано по неприятен начин. Така че, изграждайте личност!

4. Не изнудвайте обещания

Детето е допуснало грешка и сторило "беля". Не е възможно децата да не правят пакости, това е начинът, по който те опознават света и развиват мисленето си, така че не бива да се гледа на неприятните случки като на фатални събития. Правилният подход, вместо да се изнудва детето да обещава неизвършването на дадено действие, е като му се обяснят послествията. Например, баткото е бутнал малката си сестричка. Ако баткото е на 3 едва ли осъзнава в пълна степен, че е причинил болка. Това трябва да му се обясни.
Обещанието като понятие не означава нищо за детето, това е като дума без пълнеж. А в случай, че детето е чувствително и съвестно, обещанието само ще допринесе за формиране на чувство за вина. В другия случай – ще развие у него цинизъм. Кажете, че възпитаването на децата не е изкуство...

 5. Забравете за постоянното покровителство над детето

Ако родителят постоянно играе роля на адвокат или поясняващ действията на детето си, му отнема възможността да изгради способността да се защитава само. На подобно отношение по принцип са по-склонни по-властните родители, които допускат основно грешката да напътстват децата си във всяко едно действие. В този случай проблемът е много по-сериозен от това да се изгради чувство за самозащита, спира се развитието на самостоятелността. "Никога не върши вместо детето това, което то може да направи само." - приемето го като правило при  възпитанието на детето, ако искате да развиете самостоятелна личност.

 6. Не разглезвайте прекалено детето

Децата имат вродената способност бързо да се ориентират в обстановката и да се възползват от нея. Така че, ако на пръв поглед безобидните желания на детето се удовлетворят, то непрекъснато ще изпробва нови възможности за постигане на своето.
За поставеното наказание и провинение се забравя и вместо, както сме казали до края на седмицата излизанията да се ограничат, го водим в любимия му ресторант за бързо хранене.
Всякакви опити за разяснение на погрешността на постъпката на отрочето ни после ще са пред провал – та нали самите ние му показваме как може да излезе невредим и дори да печели от ситуациите.
В дългосрочен план се получава едно хлапе, чието поведение е извън контрол и силите ни да управляваме, включително и касаещите собствената му безопасност.
Така че не показвайте на децата си собственото си безсилие да бъдете твърди решенията си. Те трябва да имат представа за границите на доброто поведение и отношение, както и да са наясно, че когато преминават границата ще трябва да понасят съответните последствия. Всъщност, това им дава и добра основа за гнормите на социалното поведение и донякъде чувство за сигурност и защита във взаимодействията им с другите в обществото.

 7. Последователността като залог за успеха

Звучи като бизнес концепция, но кой е казал, че възпитанието на децата е по-лесно занимание. Поставете се на мястото на детето – знаете, че сте създали лошо впечатление със закъсненията си за училище, например, и стриктно се придържате към забележката на родителя си да ставате по-рано и тръгвате навреме. И точно, когато сте възприели, че това е правилно, ви се казва: „Няма проблем, ако закъсняваш за училище, когато е от време на време.“ със сигурност вече първо ще сте объркан, ще последва изводът, че липсва тежест на думите на съответната страна, която ще загуби авторитета си и в крайна сметка ще си правите каквото искате.
А от друга страна дисциплината, на която се учи детето непрекъснато ще му е в услуга по-късно в живота. Кой работодател би търпял системните закъснения на даден служител?
Възможно е и друго развитие – като възрастен да не може да се адаптира към колективи с по-строги лидери, да се проваля там или да ги избягва, което да има неблагоприятен развой за кариерата му.

 8. Не прекалявайте с „конското“

Не бива да забравяме, че заради липсата на достатъчно опит, знания, сръчност, на ден детето се сблъсква с множество отрицания и негативни оценки. А когато те засипват с „не“-та идва един краен предел, в който нещо се къса в теб...
Опитайте се да избегнете да поставяте малкия си наследник в подобно положение. Родители сме, най-вече, за да защитаваме децата от опасностите на околния свят. Това включва и неблагоприятните ефекти от погрешните решения.
Вместо да държим реч от половин час за това, колко ни е разочаровало с поведението си, по-добре ще е да се вникне в гледната точка и на детето по конкретния проблем. Понякога възрастните сме инертни в преценките в ежедневието и взимаме прибързано страна. Обективното отношение към случилото се и разясняване на проблема пред детето са необходими, за да осъзнае то грешката си. Разговорът може да му помогне и с пример за адекватно решение.
Заплахите, цинизмите, неспирната словесна атака, лекциите по морал... Всъщност, самите вие бихте ли изслушали нещо подобно и бихте ли си взели поука?
Дори и детето да е склонно да изслуша подобна тирада, ефектът й е ще бъде създаване на чувство за вина, а то залага ниска самооценка, която е сигурен начин да се компрометира бъдещето му.

 9. Съобразявайте се с възрастта на детето 

Не поставяйте изисквания към детето, които надхвърлят възможностите за възрастта му. Ако за студента не представлява проблем да води записки от 6 часа лекции и после да се посвети на книгата, за 12-годишното дете е повече от затормозяващо, да седне да учи веднага след училище след като всичките преподаватели за деня са решили да диктуват уроците, които трябва да усвои.
Пример би могъл да се даде и с по-ранна възраст – трудно е да очакваме 5-годишно дете да изхвърли боклука или 9-месечното мъниче да открие веднага в кой отвор на кофичката да пусне кубчето...
Изискването за по-зряла оценка от страна на детето има негативно въздействие върху представата му за собствената му идентичност и със сигурност ще развие негативно отношение към вас.

 10. Детето има право да бъде дете!

Представете си, че сте успели да възпитате детето си и той е образец за поведение – кротко и тихо е, уважава и винаги се съобразява с възрастните, не роптае и никога поведението му не излиза от рамките на допустимото, винаги изпълнява това, което му кажете. Освен това при него липсват негативни чувства към когото и каквото и да било, съвестно е, старателно, честно е и...
Мечта! Не е реалистчно, нали? Даже е някак потискащо... Уви, не е невъзможен вариант и действително има примери за подобно поведение при децата, но това не са деца в действителност, а малки възрастни! А психолозите са категорични, няма по-нещастни хора от децата-възрастни. От ранното си детство тяхното лично „аз“ е потиснато и скрито дълбоко. В този случай никой не може да предпожи колко сериозни емоционални проблеми се крият зад образа-пример... 

Източник

0 коментара:

Публикуване на коментар

Следене по имейл

Най-четени новини

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Архив със статии

Последователи